ПОМИСЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЍСЛЯМ, ‑яш, несв.; помѝсля, ‑иш, мин. св. ‑их, св. 1. Непрех. Мисля (във 2 знач.) известно време; поразмишлявам, обмислям, поразсъждавам, поумувам. — Вдясно, вдясно дръж! .. Иван .. помисли, помисли, след това наистина възви вдясно. Й. Йовков, ПГ, 19. — Много ти здраве, лельо, пък спохождай ни по-честичко! — Сполай ти, чедо; пък за онова, дето ви рекох — помислете си двама. Г. Райчев, ЗК, 229. — Петьо, нека да си поговорим още веднъж! — каза тя .. — Помисли хубаво, преди да решиш. И. Петров, НЛ, 129. Момчетата насядаха .., а Тинчо отиде при червенокосия капитан. — Да помислим за съдия — предложи му той. П. Проданов, С, 71. — От мен .. по-почтен в .. село няма .. Ако пък искате да ви посоча други, нека помисля два-три деня и ще ви кажа. Елин Пелин, Съч. IV, 268-269. Пешин помисли, тогава продумай. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 47.
2. Прех. и непрех. Обикн. с предл. за. Насочвам, спирам мисълта, мислите си върху нещо или някого; сещам се. Помислеше ли за Станкул, тя забравяше всичко друго. Ст. Марков, ДБ, 124. Той [Теодосий] запя .. Давидовия псалом, ..: "Спомням си за Бога и треперя, помислям — и духът ми изнемогва." Ст. Загорчинов, ДП, 500. Еньо с бързи крачки се отдалечи. Но, .. се възпре, помисли нещо и бързо се върна. Елин Пелин, Съч. III, 158. За смъртта никога не помислях,
защото бях млад. Т. Генов, ДОД, 36. ● В пов. За подчертаване на необичайността, странността на нещо, удивлението от нещо. — Добър или лош, и той [Танас] .. челяд храни. Я си помисли само, колко гладни гърла ще зинат утре .., без да има кой да им поднесе резен хляб! С. Чилингиров, ХНН, 182. — И как да ми не е драго? Помисли си! — през стена ще бъдем с мамини. Т. Влайков, Съч. II, 109. Какви успехи, само помислете, / народът ни в полвина век постигна! Ив. Вазов, Съч. V, 55.
3. Прех. Хрумва ми някаква мисъл или стигам, идвам до някакъв извод, заключение, мнение, становище за нещо или за някого. Не е ли лъжа .. туй, .. — помисли си тя [Нона]. Ако Галчев не си е дошел, ще си доде .. Тя се зарадва, повярва на туй, което беше си помислила. Й. Йовков, ЧКГ, 291. — Помислих си онова, което беше най-естествено да си помисли човек за един доктор в такова състояние на духа. Ив. Вазов, Съч. IX, 15. Колко много цялата тази обстановка прилича на нашата! Човек за момент помисля, че е някъде в долината на Марица. Г. Караславов, Избр. съч. III, 11. Минала жена с детенце. — Какво хубаво детенце! — помислила дъщерята [на орача]. И аз като се омъжа, ще родя едно момченце само за чудо и приказ. Ран Босилек, ВП, 39. Един ден квартирантът си дойде наобед. Всички помислиха, че е болен, беше побледнял. М. Грубешлиева, ПП, 125. // С предл. за. Възприемам, смятам погрешно някого за друг или нещо за друго; вземам. Клети сиромаси са и двамата. Дрехите им — скъсани, увиснали, и както са брадясали и неостригани .., отдалече ще ги помислиш за кукери. Чудомир, Избр. пр, 1. Тя [свекървата] издоила, .. После дигнала котлето и го подала на госта, като го помислила за свекъра. Ран Босилек, ВП, 99-100.
4. Прех. и непрех. Обикн. след отриц. Обикн. с предл. за или със следв. изр. със съюз че, да. Предполагам, допускам, хрумва ми. Той [Борис] не беше дори помислял, че можеше да му се случи нещо подобно. Готвеше се за бавно .. катерене нагоре, а вместо това .., беше стигнал почти до самия връх на "Никотиана". Д. Димов, Т, 65. Когато Пинтата се ожени, той и не помисли, че след време ще свърти гнездото си в този пущинак. Г. Караславов, ОХ II, 10. Да, с парите и часовника началникът ме изпитваше — ще избягам ли, ще открадна ли часовника. Не съм и помислил за подобно нещо. С. Кралевски, ВО, 59. Ами ако избяга някоя кокошка или петел? Ще кажат — циганите са ги откраднали! Как не ни било срам да си помисляме такива работи. В. Цонев, ЕВОК, 105-106. // Сещам се, съобразявам нещо или за нещо. Откак бяха запрели Ивана, тя беше забравила и църквата, и кандилото .. И фитилцата бяха се свършили, пък в оная бъркотия кой можеше да ти помисли за такива дреболии. Г. Караславов, Т, 216. — Бей, вий сами се черпите, сами си пийте, хич не помисляте, че има и друг човек при вас. Й. Йовков, ВАХ, 81
5. Непрех. С предл. за. Погрижвам се, поинтересувам се за някого или за нещо; замислям се, загрижвам се. Кочо замина .. с цялото си семейство ..: нека вървят всички, тя [Султана] нищо вече няма да продума, щом той сам не се сеща да помисли и за майка си. Д. Талев, ПК, 825-826. Измирлиеви трябвало да помислят за образованието на своите четири деца. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 45. Станали сме по на четирийсет лазарника хора, трябва да помислим вече за себе си. Ал. Константинов, Зн, 20. — Кажи на твоите хора в София как мислиш. Нека ти видят хала и за него да помислят. П. Спасов, ХлХ, 60. — Но помисли за бъдещето си, Цонке. Един младеж, който те обожава... Всеки ден не се явяват такива. Ив. Вазов, Съч. XXI, 147. // С предл. за. Интересувам се, вълнувам се от нещо или от някого. Като се намери в България, не помисли ни за жена, ни за пари. Ив. Вазов, Съч. IX, 214. Три години минаха откак се омъжи, а мене не ми даде сърце да помисля за друга жена. И. Петров, НЛ, 231. // Прех. Диал. С крат. лич. местоим. във вин. Тревожа се, безпокоя се за някого. Седнал Страхил под бука на цял свят грижа да бере, а няма си сам ни майка да го помисли, ни булка да го пожали. П. Тодоров, Събр. пр II, 190. Сутрин стана — / погледна те; / вечер легна — / помисля те. Ц. Церковски, Съч. II, 43.
6. Прех. Със следв. изр. със съюз да. Хрумва ми, поисквам, възнамерявам да направя това, което се изразява в следващото изречение; решавам. Ала от погледа на Тинка се не укри неговата угриженост. Помисли да го запита защо е такъв. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 235. С тая цел помисли да влезе в хана, що го държеше един белочерковчанин. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 137. Стана и почна да ходи по стаята. Помисли да проветри, но ѝ беше студено и не отвори. М. Грубешлиева, ПИУ, 170. И за каквото с него захортуваш, / той сякаш моли те: — А бе, човек, / недей помисля да ме критикуваш / и аз не ще те закача навек. Ст., 1960, бр. 727, 4.
7. Прех. Остар. и диал. С лич. местоим. в дат. или с друго непряко доп. Мислено пожелавам, желая да се случи нещо на някого. Проговори краля Петрушина: / — Бог те било, Момчилово либе, / та издаде най-болйе юнака, / та мене ли добро че помислиш? Нар. пес., СбНУ XLIII, 227. — Я слушай, сине Димитре, / никогаш майка ти нема / да си ти майка помисли / от мене да си загинеш. Нар. пес., СбНУ XLIX, 192. Но Кир не бил заборавил что му бил помислил едно время дяда му, затова възбунил въз него персите. ВИ, 18. О, кой е този, който ни
еднаж / в живота си не е помислял зло / дори и за най-близкия си? К. Христов, ИБ, 74.
8. Прех. Остар. и диал. Със следв. изр. със съюз да. Намислям (в 1 знач.); замислям2, решавам, наумявам, наумявам си. Славянските племена, .. — помислиха да съставят силно, отделно от Цариград, царство на Балканский полуостров. Св. Миларов, Н, 1882, 113. Скрои [правителството] коварно .. дело върху му [Колумб], тоест помисли да го лиши от славата на големите открития, които можаше да направи. П. Кисимов, ОА (превод), 11. — Много здраве на бая Дойчин, / дето е помислил, давно свърши, да утрепе чер арапин. Нар. пес., СбНУ XIV, 75. — Тодоро, .. / защо ми вода не даваш, / язе съм, Тодоро, помислил / теб млада да залибим. Нар. пес., СбВСтТ, 561. помислям се, помисля се I. Страд. от помислям във 2-4, 6-8 знач. II. Взаим. от помислям в 7 знач. помисля се, помисли се безл. от помислям в 1, 2, 4 и 5 знач. Не е лесно да се накара едно още вчерашно момиче да се ожени току-тъй. Трябва малко време .. да се помисли по-добре, инак не върви! Д. Немиров, Б, 69. Ако не бяха синкавите опашки дим, .., можеше да се помисли, че това не е село, а някакъв летен пристан на овчари. А. Гуляшки, ЗВ, 160-161. Някои .. се опитаха да узнаят от апостола [Бенковски] в какво се състоят останалите приготовления, помислило ли се е за войводи. К. Величков, ПССъч. I, 16.
ПОМЍСЛЯМ СЕ несв.; помѝсля сесв., непрех. 1. Обикн. с предл. за. Придобивам самочувствие, че съм някакъв, започвам да се смятам за някакъв, за нещо повече, отколкото съм. Такива "учени", помислили се за големи хора, а останали без средства за препитание .., са били в очите на Христо Георгиев особено Любен Каравелов и Христо Ботев. М. Арнаудов, БКД, 85. Той [Такев] се помисли за нещо гениално, за нещо велико, ласкаян от мизерното заблуждение, че само на "велики" хора се правят засади. Б, 1902, бр. 4767, 4. Царицата .., се помислила отново за първа хубавица. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 12. Реда понявга нещо промени: / разпраска се, разблъска с лакет, с рамо, / отплесне се — помисли се голямо. К. Христов, В, 91.
2.Остар. и диал. Обмислям някакво положение; размишлявам, мисля си, умувам, замислям се. А колкото за Еленка, остави ѝ на волята да ся помисли някоя година, а той да ся труди някак да ѝ влезе в очи и да ѝ легне на сърце. КН, 1873, 44. Утринта рано человекът се намерил удавен с въже за гуша... Какво е това чудо и кой е геройският му автор? Нека всекой се помисли да си го изтълкува. К. Шапкарев, ЗВБМ, 35. Намислиле веке да си ходеет во таткойната .. Току пак си се помислиле и си рекле: "..; ами ние толко години, що не сме тамо, царската даванина не сме си платиле." СбКШ II, 177.
ПОМЍСЛЯМ СИ несв.; помѝсля си св., прех. и непрех. Представям си. Имаше една добра усмивка, която никога не липсваше от лицето му и без нея войниците му не можеха да си го помислят. Й. Йовков, Събр. съч. III, 44. — Помисли си, че тебе рекоха: циганка. Ив. Вазов, Съч. XII, 9. Помислете си, че вие сте камъче и че природата .. хвърлила ви е в Тунджа. Л. Каравелов, Съч. VII, 8. Крава за завъда требува да бъде повечето не много ядра; .., сиреч ако би да си я помислиш пресечена напреки, пресекът да бъде длъгнесто объл, а не просто околчест. Лет., 1874, 270. Кислородът е най-главната стихия в природата; без него не можем си помисли .., нито растение, нито животно. С. Веженов, Х (превод), 16.