ПОМИСЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЍСЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от помислям и от помислям се. — И мене ми е криво да се разделим тъй скоро — каза Милка след кратко помисляне. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 56. Движенията ми бяха резки, прибързани, някак неочаквани и за самата мене. Думите ми изхвръкваха преди помислянето. Бл. Димитрова, О, 39.