ПОМИТАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЍТАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от помитам и от помитам се. Гледаше да сколаса рано помитането на стаите .., за да се върне вкъщи. Кр. Григоров, Р, 79. Тогава щеше да бъде [въвеждането на тонгата] лъвски удар. Това значеше колосален гешефт, помитане на всички конкуренти в германския пазар. Д. Димов, Т, 53.

ПОМИТАНЕ² ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от помитам се; махане, отиване, омитане, измитане.