ПОМИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЍЧАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. Помъквам, повличам. помичам се страд.

ПОМЍЧАМ СЕ несв., непрех. Диал. Помъквам се, повличам се. // Промъквам се, навлизам. ^● Обр. Веч дълбоко се помичат / с време всеяни злини; / с брадва се гора изсича, / зло се мъчно корени. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 117.