ПОМИШЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМИШЛЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. Помисъл. "За всяко мое прегрешение с дело или с помишление, оставям тук по едно бобено зърно." Елин Пелин, Съч. IV, 61-62. Може .. мнозина да са в състояние да изповядат .. всичките, даже и най-съкровените си помишления, без да имат за какво да се червят. Ал. Константинов, Съч. I, 309. Защо не ми изпрати всички писма, .. Всяко твое помишление, всички твои съмнения и колебания — те са мили и трогателни за мене. П. Яворов, Съч. III, 288. Излезна убо и Андроник сос много греческа войска, обаче лукаво и сос помишление зло. Хр. Павлович, Ц, 54.