ПОМИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЍЯ ж. 1. Нечиста, мръсна вода, останала след миене, измиване или изпиране на нещо с нея. Със Стерн чистехме и режехме лук и картофи, миехме казаните, .., тиганите и чашите, изхвърляхме помията, метяхме и миехме пода. М. Марчевски, ОТ, 471. Булка Селямсъзка .., лисваше в барата си всичката помия от коритото, дето переше постилците на децата си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9. Две прасета ровеха край зида, дето изтичаше помията от кухнята. Г. Караславов, Избр. съч. II, 471. Вземи сега кофата с помията изпод умивалника, че вече прелива. О. Василев, ЖБ, 95. ● Обр. Босфорският идол ще да падне, "болният човек" ще да умре и вашите безбройни капитали ще да потънат в помията на турският разврат. Хр. Ботев, Съч. 1929, 211.
Прен. Презр. Рядко. За изразяване на презрително, пренебрежително отношение към някого, който се преценява като лишен от качества или недостоен за уважение. Ако има днес такъв българин, който да проповядва съединение между турците и българете, то тоя българин е или без мозък, или помия, или лъже и турското правителство, и българете, за да напълни кесията си. СН, СбПер. п II, 159. Страшимир .. погледал с голямо презрение на гръцкия българин. — .. нашето отечество ще да бъде щастливо и могъществено само тогава, когато бъде очистено от сичките гръцки помии и от сичките съмнителни личности. Л. Каравелов, Съч. V, 158. // Такава вода, обикн. от измити съдове, с остатъци от храна в нея, давана на прасе или на друг добитък. — А бе, Салчо, с какво храниш сега свинята? Лани твоята свиня беше най-охранената .. — Три месеца ѝ давах само помия. Да забърквах и малко брашно в помията, по-добре щеше да е. А. Каменова, ХГ, 191-192. Заран стана рано, .. / работата свърша и полска, и къщна, / изкарам телци‑
те, опера, умия, / сипа на свинете блажната помия. Елин Пелин, Съч. V, 150-151.
2. Разш. Разг. Нечиста, мръсна течност, течна маса. Нещо плъзгаво пълзи по тялото ми, някаква мръсотия, помия. Л. Стоянов, Х, 169. Това, щото бе останало у котела, изново ся разбърква добре и .. пясъкът му пада на дъното, а отгоре остая помия, у която плува глина и вар. Й. Груев, Лет., 1872, 240.
3. Храна за добитък, обикн. за прасе, от размити, разбъркани във вода трици, брашно и др. За изхранването на прасето Станка .. беше вече мислила. Ще поиска от батя си Трифона малко трички, ще смива по малко помия и с десетината тикви, .. ще успее. Г. Караславов, ОХ II, 497. Прасето цяла година бе под грижите на децата: берехме му бурен, носехме .. тикви, .., бъркахме му помия от царевична брашно и трици. Ив. Хаджийски, БДНН I, 18. Трябва да нахрани и добитъка .. свинята .., кокошките .. — Де си сложила помията? .. А-а-а!... — .. — Забравила съм да я изнеса. Ей я! — подава [баба Дона] му [на Лозьо] тенджерата. В. Милев, РК, 141. Зе да го [юничето] храни само със сяно и постоянно да му дава помия и да му греши трици. Т. Влайков, Съч. II, 140.
4.Прен. Разг. Безвкусна храна, напитка, която е много по-рядка, отколкото е необходимо, без продукти, придаващи ѝ вкус и хранителност; буламач. Сутрин, след като им даваха по един гол чай или някаква разредена помия, наречена чорба, .., ги извеждаха да копаят дълбоки ями за оръжейни складове. В. Ченков, ПС, 92-93. — Колко пъти ти казват тебе, дивако, да вариш свястно кафе, .. На̀, сега защо ми носиш тая помия? Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 382. — Какво ще ни сравняваш с другите роти, те не ядат помия като нас .. — А как си обяснявате, че вие ядете по-лоша храна от другите роти, .. — Готвачите .. крадат. П. Вежинов, ВР, 185. "Супата, .., ако разрешите да доложа .. — Какво ще ми долагаш... нали я кусах... помия!" П. Незнакомов, БЧ, 25-26. // Разш. Ястие или напитка, смесица от продукти, която не може, не става да се яде или да се пие. Тя ми направила магия, .. Сварила ми такава чорба: тога от гарван, чер дроб от куче, клюница от кокошка и катран. Подлъгала училищната прислужница [баба Тиша] да ми сипе тая помия в стомната. А. Каралийчев, НЗ, 124.
5. Прен. Разг. Нещо казано или написано, което е невярно, без стойност, без качества или е низко, подло, обидно, ругателно; боклук. Кога станеше дума .. за тоя вестник, и той .. го хулеше и наричаше го "помия". Т. Влайков, Съч. II, 161. Техните гърла са способни да избълват и най-гнуснавите помии. Л. Каравелов, Съч. II, 112. Не знаем дали има между българите читател такъв, който да може да чете с търпение всичката оная гадост и помия, с която .. се пълнят колоните на "Н.П.". С, 1888, бр. 210, 2. Грасус: — Октавиановия помниш нрав, / но как те трясна неговият гняв, / научил си го само днес, от мене, / .. Овидий: — Помия клока в твоите слова. К. Христов, В, 143-145. // Разш. Нещо (работа, действие и др.), което се оценява, че не е добре свършено, че няма да донесе нищо добро, че е лишено от стойност, че е безполезно и под.; боклук. Въстание!... Помия!... питаха ли някого, като правиха въстание? Ив. Вазов, Съч. VI, 85. — Как е, Кольо, слънцето накъде грей? — Остави, дядо попе: той Узунов издаде 9 души от Хасково и още колко ли други е приготвил на Мидхат паша, .. Работа лайна и помия. М. Кънчев, В, 354.
◊ Обливам / облея с помия някого. Разг. Обсипвам някого с обиди, ругатни или с клевети; безчестя. Дафина, .., като чу думите на свекър си, троснато забеляза: — Все се разправяте, все я оправяте, а пък цялото село ни облива с помия! К. Петканов, ДЧ, 375. Хубав като прасе в помия. Разг. Ирон. Много грозен и мръсен.