ПОМЛЯСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЛЯ̀СКВАМ, ‑аш, несв.; помля̀скам, ‑аш, св., прех. и непрех. 1. Мляскам леко или кратко време. Павел опита с език виното — .. После помляска и изпразни до дъно чашата си. Гр. Угаров, ПСЗ, 155. Пак вечеряхме мълчаливо. Яденето ги събираше да помляскат сърдито, да се погледат накриво. Г. Караславов, Т, 41. Бабичката, седнала до прозореца .., въздъхна, прозя се и помляска с беззъбата си уста. Ем. Манов, ДСР, 345. Влайков помляска, покашля: — Не бива да казвате такова нящо. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 417.

2. Само несв. Мляскам леко от време на време, понякога. На три крачки от него, .. легнала по корем, спеше Ладунка. В съня си тя помляскваше с устни и леко похъркваше. В. Ченков, СНД, 122. — Биваше си го шопарчето, сват! — рече мъжът, който .. пиеше затоплената джибровица, като задържаше глътките, жабуреше си устата и приятно помляскваше. Б. Обретенов, С, 12. помлясквам се, помляскам се страд. и взаим.