ПОМНЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀МНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от помня и от помня се; запомняне. Аз не знам книга, аз съм без очи. Ама като е за помнене, помня. Й. Йовков, ПГ, 61. "Твойта верица!" — кресна му оня тогава, ала не го застреля. Излезе навън да умре. .. — старият се чудеше, че по-добре помни смъртта на Даскала, отколкото своето раняване, пък и нямаше нищо за помнене освен дългата болка. Г. Стоев, ЦЗ [eа]. Оръжие срещу огорчението, .., е в постоянното помнене, че ние притежаваме всичко, "като да не го притежаваме". Огорчението идва тогава, когато започваме да се разглеждаме като постоянни притежатели на нещата и хората, които са ни дадени само временно. ЛВ, 2003, бр. 3 [еа]. Демонстрирайки един странен ритъм на забравяне и помнене, Вазовите текстове .., като че ли без да отчитат реално изтеклото време и случилите се в него събития .., се завръщат в понятийно-емоционалното лоно на "Епопеята", за да опишат и разберат ставащото днес според нейните мисловни и езикови норми. И. Пелева, ИН [еа].