ПОМНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀МНИЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Цвете незабравка; помениче, строшниче. — Сбогом, Герчо! / — Сбогом, момичета! / — На̀ ти здравец, да си здрав! / На̀ ти невен, да не венеш! / — На̀ ти помниче, да ме помниш! / — На̀ ти оченце, та пак да се видим! Елин Пелин, ПП, 97. Овчарят разказва .. за звездните нощи, .., за самодивите, които идват и го зоват насън, плетат венци от росен, любиче, тинтява и помниче. Ив. Карановски, Разк. I, 39. Цветенцето "vergis mein nicht" — руското "незабудка", — .., лекторът не знаеше по български как се вика. Някои го кръщават "помниче". Ив. Вазов, Съч. XV, 87. Спомни тя .. първите сватбени дни!... Облеклото, / което ѝ дружки стъкмиха, .. / и ризата тънка, яката обшита / с помничета сини, а с рози — полите. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 33.