ПОМНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀МНЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. 1. Държа, пазя в паметта си нещо видяно, чуто, преживяно или представата, образа на някого, нещо. — И това съм заборавила, ами колко помня, ще ти го прикажа. — Колкото помниш, бабо, колкото помниш. Т. Влайков, Съч. I, 34. Мама помни наизуст плетки и модели и щом види донесената прежда, веднага преценява "на коя плетка ще върви най-добре". В. Хинкова, ЛН, 9. Помня от детските години, че срещу нашата ученическа стая имаше едно голямо дърво. Й. Радичков, В, 243. И приятели, и домашни го [Яворов] помнят все така — наведен над книгата, задълбочен, с молив в ръка. ЛФ, 1958, бр. 2, 1. — Не, благодаря! Вечеряхме преди съвещанието в стола... Какво ли? Да ме убият, не помнех какво съм яла. Бл. Димитрова, ПКС, 78. — Царю — изрече той [Йончо] .., — сполай ти за честта и за царския дар. Ала не се гневи и не ме помни със зло. Аз пак държа на своето. Ст. Загорчинов, ДП, 381. — Кой знае. Каквато е артистка. Помниш, малко остана да не разплаче тати. Г. Стаматов, Разк. I, 71. Помниш ли, помниш ли тихия двор, / тихия дом в белоцветните вишни? Д. Дебелянов, С 1946, 43. // Задържам нещо в паметта си; запомням. Обикновено не си правя труда да помня цифри, но бройката на туристите в Турция наистина звучи впечатляващо. Миналата година те са били 12 млн., а тази — 16 млн. Кеш, 2002, бр. 39 [еа]. Не помня дати. △ Трудно помня уроците си. ● За глава, мозък. Мога ли всичко да повторя, стара ми е главата и не помни. Ст. Загорчинов, ДП, 104.
2. В бъд. или в пов. с частица да във 2 и 3 л. в съчет. с крат. лич. местоим. във вин. За изразяване на закана, заплаха към някого, че ще направя нещо в негова вреда. Изсекли усойната, .., и ниви ми потопорчили всред гората, лакмазаните му с лакмазани! Ама аз ще ги науча тях! На гола поляна ще ги обърна, та да ме помнят! Чудомир, Избр. пр, 23. Мъчех се да измисля някакво особено отмъщение, но нищо не ми идваше на ум. — .., ще му платим на магарето така, че ще ни помни, докато е живо — ме утешаваше Данчо. Г. Белев, ПЕМ, 106.
3. Остар. Обикн. в пов. Осъзнавам, разбирам, вземам предвид нещо; зная. — Помни, че с тоя ум може да останеш неженена. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 42. — Желая да поговора с вазе, .. елате утре заранта. Но да не заборавяте .. Помнете, че аз ще да ви съобща твърде важни сведения, които са касаят до вашият живот и счастието или несчастието на народа. Л. Каравелов, Съч. VIII, 105. Трябва [децата] да помнят, че заповедта е заповед, и трябва да ся изпълнява без препирание и без забава. ИЗ 1874-1881, 1882, 160. Почитай и гледай майка си, като помниш колко труд е тя изпитала, като та е носила в утробата си. Н. Михайловски, ССИ (превод), 69-70. Времето е чисто злато, / можеш да си набереш; / но помни, че е крилато, / хвърка, бяга, щом се спреш. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 200. помня се I. Страд. от помня. Хаджи Серафим Огненов, .. бе вършил и лоши, и добри дела, но лошите още се помнеха, както се помнеше силата му, богатството му. Д. Талев, ЖС, 64-65. Ето тук, по той баир, откак се помни Антимово и Антимовският хан, копаяха хума. Й. Йовков, ВАХ, 76. II. Взаим. от помня в 1 знач. От отдавна не ви съм писал, .. Докле бяхме само приятеле, помнехме ся и си пишехме. АНГ I, 240. помни се безл. Не се помни да е имало, както в Египет, седем гладни години. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 151.
ПО̀МНИ МИ СЕ несв., непрех. Диал. Сторва ми се, помислям; чини ми се. Сам се пущи по момата. / .., да йе стигне на вратата, / .. / Му [на момата] .. целива бело лице, / помни му се — симид яде, / му целива църни очи, / помни му се — грозде яде. Нар. пес., СбНУ VI, 11.
ПО̀МНЯ СЕ несв., непрех. 1. С нареч.-съюз откакто, откак и под. Имам спомен, съзнание, представа за себе си и за околните, за своите и чужди действия и др. в миналото. Откакто се помнех, в нашия квартал живееше един възрастен лекар, доктор Платнаров. П. Славински, МСК, 50. — Разкажи ми всичко за себе си, аз нищо не зная .. Всичко, откак се помниш до ден-днешен! Бл. Димитрова, ПКС, 284. Аз не съм като теб, мамко — дотегнало бе ми, откакто се помня, да те виждам .. тъжна и мълчалива, .., да понасяш всичко и пак да си .. добра с всички. А. Каменова, ХГ, 239. Откак се помнеше като човек, все беше работила: в тютюнев склад на младини, после в предачна фабрика. В. Райков, ПВ, 58.
2. С отриц. част. не или със съюза без да. Не съзнавам своите постъпки, действия и не упражнявам контрол върху тях под влияние на силен яд, гняв, ярост и под. Вълкя стискаше челюсти и от ярост не се помнеше .. заудря воловете по главите. К. Петканов, ОБ, 141. Беше страшен миг; не се помнех вече; .. Вдигнах бокса, замахнах с все сила и — той [Харбинов] изпищя и се преви одве. Г. Райчев, Избр. съч. II, 150-151. Нещо в мене се надигна, заклокочи и без да се помня, аз се извих и цапардосах .. разлигавилото се конте. М. Кюркчиев, ВВ, 70. Мюфтията се преструваше на примрял. Но Байрактар вече не се помнеше .., грабна оня за фереджето и го изправи. — .. Изглеждаше, че ще го придуши. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 581. // Не забелязвам нещата около себе си, не съобразявам какво става и под. поради силно изживяване, преживяване (радост, гняв и др.). Соколов, без да се помни, мина няколко улици. Ив. Вазов, СбНУ II, 94. Без да се помни от вълнение, младият се намери в леглото. Старият учител прибра папките и заключи касата. Н. Стефанова, ОС, 152. Арнаутите не се помнеха от радост, че ще възкресят угасналото кърджалийство за някакво късо денонощие. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 563.
3. Разг. Намирам се в съзнание. — Вълните не са страшни, Тинке, животът е по-страшен от тях. Аз усетих как ме понесоха вълните, помнех се още. А. Каменова, ХГ, 186. Поп Яньо го [бае Митар] запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква. М. Георгиев, Избр. разк., 109. Лежала [болната], та напоследне и не се помняла. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 27.
◊ Помни ми (да ми помниш) думата (думите). Разг. За подчертаване, че нещо, което съм казал, ще стане, ще се изпълни. И нашите жени ще тръгнат с европейски обуща. Хубаво ми помни думата. Ст. Чилингиров, ХНН, 138. — Не вярвам туй, което Бог е дал на едного, да го вземе назад и да го даде другиму. Не вярвам, помни ми думите, Щерьо чорбаджи. Й. Йовков, ВАХ, 139. — Туй, Пандуровото куче, него трябва ..
от общината да го изхвърлим, .. от селото да го изгоним. Да ми помниш думата — ще ни продаде, ще ни заложи с парцалите. Г. Караславов, С, 136. Помня като слон. Разг. Много помня. Помня кога съм от майка си бозал. Диал. Ирон. Говоря невероятни неща, които не мога да зная. Помня на баща си сватбата. Диал. Ирон. Говоря невероятни неща, които е изключено да зная. Помня си ума. Остар. и диал. Проявявам разум, мярка в нещо; не се забравям. Ще им [на дамите] припомним .. една любопитна статистика, която треба да ги вразуми, ако не да напуснат малаковите, а то барим да си помнят ума, като ги носят. Г, 1863, бр. 10, 80. В пътя връвяше малко момченце, / .. / .. че проговаря малката мома: / — Ако си женен, в пътя си връви, / ако си менен, ума си помни, / ако си ерген, при мене ела. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 157. Помня си устата. Диал. Обикн. в пов. или с отриц. Внимавам какво говоря, не говоря необмислено, а преценявам какво да кажа и какво не. — Що ми сърдито ортуваш? / .. / Како съм рекъл, любе ле? / — Пууни си устата! / Не слушай, любе, ората! / .. Те гледат да ни разделят! Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 77.
— Друга (остар. и диал.) форма: по̀вня.