ПОМОЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМО̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; помо̀ля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Изказвам, изразявам, отправям молба към някого. — Моят брат не можа да дойде да ви види и затова ме помоли аз да дойда. Д. Кисьов, Щ, 286. — Дай ми да пийна... малко водица — внезапно помолва той. Д. Мантов, ХК, 16. Боев беше прост в отношенията си с персонала, .. Той никога не нареждаше, а помолваше. Х. Русев, ПЗ, 38. Руските войски превзеха Одрин и стигнаха .. до Цариград. Турското правителство помоли за примирие. Д. Талев, ПК, 641. Да ви помоля за една услуга. Ив. Вазов, Съч. X, 8. — Покайте се, деца мои, и помолете Бога да ви опрости прегрешенията — казал попът. Л. Каравелов, Съч. V, 110.
2. Моля (в 1 и 2 знач.) малко, известно време; помолвам се (Н. Геров, РБЯ).
3. Диал. С предл. с и (рядко) на. Предлагам, давам някому нещо (за ядене, пиене); моля, поканвам. Отбиеш ли се в някоя къща и почнеш .. да приказваш, че си изходил толкова път, че си довършил сухоежбината, все някоя жена ще се сети да те помоли с парченце хляб. Кр. Григоров, ТГ, 8. Стойко се уми набързо, стегна колата, помоли на вода воловете и ги запрегна. Г. Караславов, С, 60. Много съм места изминал, / .., / ала май никой не запрял / .. с пшеница да ме помоли. Ц. Церковски, Съч. II, 173. С ябълка да те помолат, / на кола да те повозат, / .. Майка ти плака, нарича. Нар. пес., СбВСтТ, 615. // Разш. Предлагам, давам нещо на някого. Видело детево .. три деца кай тепат едно маченце; му се нажалило .. помолило со по една пара и го откинало и си го зело. Нар. прик., СбНУ XIV, 117. помолвам се, помоля се страд. Ако Крекетуша .. поиска 2 000 гроша за панталоне, то да са повика младото докторче .. да я освидетелствува и да са помоли отец Герасим .. да укроти жабчето. Хр. Ботев, Съч. 1929, 108. Тончо .. си представи .. постоянните заръки: "Вечер всичкият добитък трябва да се помоли на вода!" Г. Караславов, СИ, 201.
ПОМО̀ЛВАМ СЕ несв.; помо̀ля се св., непрех. 1. Обръщам се с молба към някого; моля се, моля, помолвам. Момченцето подало сребърна парица на стража и се помолило: — Напълни ми котлето, бачо Серафиме. Н. Каралиева, ЗБ, 32. Ще ѝ се помоли да му посочи тя кое момиче е най-добро, кое е тя харесала. Т. Влайков, СВ I, 178. — Людмил ли те изпрати? — запита Павел .. — Не. Сам дойдох. Но нали виждам, на Людмил му е тежко, плаче му се, но е горд, никога няма да се помоли. П. Льочев, ПБП, 45. — Ти ми кажи сега какво да правим? .. — Сбери се с хората, помоли им се да ти дадат една малка службица. Г. Караславов, Т, 192. ● Нар.-поет. молба се помолвам. Герги ѝ са молба помоли: / — Милице, .., молба ще ти са помоля: / — Двете ми ръце отрежи, / да ходя просия да прося. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 102. Драганка дума ..: / — .., молба ша ви са помоля / да идете да му [на Стоян] кажете, / прави, що прави, да дойде. Нар. пес., СбНУ XXVII, 211.
2. Отправям молитви1 (в 1 знач.). Аз ще те заведа на Сеславския манастир, да се помолиш на чудотворния образ на света Богородичка. Елин Пелин, Съч III, 81. Тя [монахинята] ги покани [Стефан, Васил, Мата] да се помолят в църквата. Д. Вълев, З, 64. Баба Злата .. отиде при иконостаса, помоли се на Богородица и Исус Христос и .. каза на Милена: — .. Ела в петък да се помолим на света Петка да вразуми Стояна, та да не ти прави зло. К. Петканов, Х, 50. — Ти, .., не си са помолила вчера Богу, преди да легнеш да спиш. Мама са препирала с него, че са е помолила. Л. Каравелов, Съч. II, 144. — Поклони до земята да сторим, Стоенчо! И богу да ся помолим, за да прости твойта мила майка — лека ѝ пръстчица. Ил. Блъсков, ИС, 102.
3. Моля се малко, известно време; помолвам.