ПОМОМУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМОМУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Разг. Момувам известно време. — Тъй е — започна .. Генин, — .. Излиза ѝ добро място. Момчето не е лошо. Можеше да помомува още, не е престаряла, но излязъл ѝ веднъж късметът, защо да бяга от него. В. Нешков, Н, 283. — Няма опасност да остане стара мома — .. Я оставете момичето на мира — обади се жена му. — Ако ме пита мене, много-много да не бърза, да си помомува. Ем.Манов, ДСР, 189. — Не отивай, моме църнооко, / рано под венчило, / помомувай си, докле е време. К. Христов, Кр, 43. — Аз съм ги [родителите си], либе , питала. / Не ше ма женят таз зима, / нека си мома походя, / походя, да помомувам. Нар. пес., СбВСт, 719.