ПОМОРАВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМОРАВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поморавѐя, ‑ѐеш, мин. св. поморавя̀х, прич. мин. св. деят. поморавя̀л, ‑а, ‑о, мн. поморавѐли, св., непрех. Ставам морав или с морав оттенък. Когато братята руси пак дойдат тук, той ще се черви и няма да се покаже, защото ще бъде за смях и на децата .. Мисиря, .. трепереше. Лицето му поморавя от прилив на кръв. Г. Караславов, Избр. съч. V, 169. Ченгето въртеше между пръстите си чашата с остатъка алкохол на дъното. Устните му бяха поморавели от доматения сок. Зл. Златанов, ХС [еа].