ПОМОРКИНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМО̀РКИНЯ¹ ж. Нар.-поет. Епитет на болест или друга зла сила, която мори¹; поморница. Овдовяла съпруга на голям юнак се залюбва с Корун Кеседжия, но той се страхува от юначното ѝ "дете седмогодче". Коварната майка го изпраща на езеро (в което има хали — поморкини и тройоглави), за да ѝ донесе лековита вода. Т. Моллов, М [еа]. Ке излезне моя стара макя, / .., па ке ми продума: / — Назад, чумо поморкиньо, / да си арна, не би се върнала. Нар. пес., БНПП II [еа]. Чума поморкиня / била, била, всите ги избила. / Останала премлада девойка, / па ся чуди ядна что да прави. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 158.

ПОМО̀РКИНЯ² ж. Нар.-поет. Епитет на морска риба. — Не бой ми се, Верун челебийо, / язе не сам риба поморкиня, / току съм си гиздава девойка. Нар. пес., СбНУ VIII, 77.