ПОМОРНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМО̀РНИЦА ж. Нар.-поет. Епитет наболест или друга зла сила, която мори1; поморкиня1. Когато пък героят подтиква слушателя си към действие, той предпочита най-напред да му каже какво не трябва да прави, а едва след това — какво трябва да прави: Не кълни ми чума поморница, / тук кълни ми Имера бербера. Н. Георгиев, БНП [eа]. Не ми било паша Махмуд паша, / току биет чума поморница, / на ден биет двесте-тристамина. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 158.