ПОМОТАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМОТА̀ВАМ, ‑аш, несв.; помота̀я, ‑а̀еш, мин. св. помота̀х, св., прех. 1. Мотая малко, известно време. Панко неопитно, страхливо помота пистолета в ръцете си. С. Чернишев, ЛО, 139. — Няма ли да дойдеш да потанцуваме? .. Едно момиче е записало нов чарлстон. Ела да помотаеш крака. Т. Каменов, Оп, 41-42.

2. Мотая малко от време на време, понякога (Н. Геров, РБЯ). помотавам се, помотая се страд.

ПОМОТА̀ВАМ СЕ несв.; помота̀я се св., непрех. Разг. Неодобр. 1. Мотая се малко, известно време. Татко се върна малко по-късно от работа и след като се помота половин час в кабинета си и банята, благоволи да съобщи на мама: — Тази вечер сме канени у Василеви. Ст. Христозова, ДТВ, 16. Рафчо внимателно сне стопчетата и облегалката, .. помота се още малко, каза на началника си, че го тачи, и изчезна. В. Пламенов, ПА, 26-27. Едно време се помота [секретарят] в общината една-две години, па го изгониха. Кр. Григоров, ТГ, 71. Ставах рано и работех .. Обядвах в Университета, сетне с Краси се помотавахме, .. Киснехме в кафене "Ватерлоо". М. Абаджиев, Ф [еа].

2. Мотая се малко от време на време, понякога (Н. Геров, РБЯ).