ПОМОЩНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМО̀ЩНИЦА ж. 1. Жена, която помага на някого при извършване на някаква работа; помощничка. — Марина е моя помощница. Помага при операциите и посреща пациентите. Ем. Станев, ТЦ, 65-67. Снахата не седи със скръстени ръце. Тича и тя подир свекървата си, .., но старата жена е малко нервничка, та постоянно .. подмята на помощницата си, че пипала бавно. Св. Минков, РТК, 168. Професор Орлов — .. — седеше приведен над микроскопа си .. Асистентката Ана Флорова — негова .. първа помощница — също така следеше своя микроскоп. Ст. Волев, МС, 5. Ти си един истински ангел, моя благородна и смела помощница, моя обична Гизела! БД 1909, бр. 3, 3.

2. Разш. Нещо, което помага, служи, съдейства на някого в дадена ситуация или при извършване на някаква работа. Трябва да се поправи организацията, .. Да се създадат такива условия, които ще направят науката помощница на човека. А. Гуляшки, Л, 330. От що ще ся принуди Германия да бъде съюзница и помощница? Дун., 1876, бр. 1110, 63. Храбростта / .. / пък ако има мудростта за помощница, ползува, ако ли не, весма е вредителна. Й. Стоянович, ДСС (превод), 64.

◊ Домашна помощница. Книж. Жена, наета в домакинство, в частен дом за извършване на всякакъв вид домашна работа срещу заплащане; домашна помощничка, слугиня, прислужница. — Искаш ли да идеш слугиня? — Моля ви се, домашна помощница — поправи го Печев. — Старите слугини си изпяха песента. Г. Мишев, ЕП, 82. — Прибери халата ѝ!... И чехлите!... И този чорап!... (Домашната помощница .. прибира посочените неща.) Д. Димов, ЖМ, 5. В тези дни те [момичетата от съседните села] сe цанеха за по шест месеца като домашни помощници (слугини) в частни домове. П. Мирчев, СЗ, 107.