ПОМОЩНИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМО̀ЩНИЧКА ж. Помощница. — Мойта помощничка днес отиде на лозе — приказваше готвачката, спряла да си поотдъхне. Ст. Марков, ДБ, 335. На Мита се явиха много помощнички. Една тури житото на огъня, друга замеси хляб. К. Петканов, ЗлЗ, 270. Царицата седна на своя трон, а царския стол остави за сина си, искайки да подчертае с това, че е само майка и помощничка на малкия Михаил. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 268. Окръжният комитет бе възложил на няколко тукашни учителки да събират около себе си по-будни жени и да ги подготвят за помощнички на организацията. Д. Талев, ГЧ, 149. — Фала вамо, два млади младенци, / язе вам чем добро да направим, / че ви дадем билкя помощничка, / да помогне, вие що сакате! Нар. пес., СбНУ XLIII, 371.

◊ Домашна помощничка. Книж. Домашна помощница; слугиня, прислужница. Като домашна помощничка в столицата Василка отблизо опознава жестокостта на самозабравилите се богаташи. ВН, 1953, бр. 289, 2. Михайловград събира всяка вечер чираците, учениците в занаятчийските работилници и домашните помощнички в държавното .. занаятчийско промишлено училище. ОФ, 1949, бр. 1478, 6.