ПОМПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀МПЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до помпа. На единия [трактор] помпеното буталце дало луфт. А. Гуляшки, МТС, 72. За нуждите на пещерата, хижата и хотела е каптиран обилният извор в подножието на Купена, докъдето водата без допълнителни помпени съоръжения може по хоризонталата на скалата да протече към пещерата. М. Тошков и др., НР, 201. Окрадоха всички изоставени сгради — железа, помпените системи и прочие. Мон.,

2006, бр. 2515 [еа]. Сгъстеният въздух .., необходим за работа, се получава чрез един малък помпен механизъм. ВН, 1955, бр. 190, 2. Помпена уредба.

2. Който става чрез помпа. Да се построи напоителна канална мрежа в Софийското поле, която да осигури гравитачно и помпено напояване на 574 хил. дек. нето земя. РД, 1950, бр. 329, 1. Кубически метър гравитачна вода ще бъде средно 5 стотинки, а помпената — 10 ст. Дем., 2001, бр. 69 [еа].

◊ Помпена станция. Комплексно съоръжение за изтласкване (повдигане, прехвърляне) под напор, налягане обикн. на вода от едно място на друго, изграждано за напояване, водоснабдяване, канализация и др. Търновци си доставят вода от резервоарите, които се пълнят с вода от мощни помпени станции. Й. Радичков и др., ГСП, 133. Повечето култури трябваше да се поливат, а водата беше далечко. — Ех, защо нямаше една помпена станция — рече веднъж Сашо. Кр. Григоров, ОНУ, 171. На Крапешка река се строи малък язовир. Чрез помпена станция с дебит 250 литра в секунда водата ще се отправя по главния канал. РД, 1960, бр. 5, 1.