ПОМПОЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМПО̀ЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. Книж. 1. Който е прекалено пищен, разкошен, претрупан. Състезателите пътуват .. до Монте Карло само със спирания в контролите за проверки. Така че помпозни приеми и банкети са абсолютно невъзможни. Пл, 1934, бр. 1561, 4. Навалицата на погребението ѝ (което разбитият ѝ баща не жали пари да направи по-богато и по-помпозно), беше, .., извънредно голяма. Ив. Вазов, СбНУ II, 101. Вместо амвон и олтар — дървена трибуна и небе .. Вместо помпозни труфила — синият епатрахил на отец Събев. Дем., 1990, бр. 48, 4. // Който се отличава с прекалена тържественост, патос, външни ефекти, показност. — Трябва да помисля и за своята реч. Оня сигурно ще излезе с някое помпозно слово. Ем. Станев, ИК I и II, 480. Доминиращото, .. е силата на човека .. Моралната му несломимост .. това е монументалност не помпозна, външна, а .. на човешкото сърце. В. Андреев, Р, 112-113. Вместо помпозната декламационност актрисата внесе тона на обикновената жива разговорна реч. ОФ, 1960, бр. 5146, 4.

2. Който е внушителен по красота, величественост; разкошен, бляскав. През 1717 година Петър Велики пристига за няколко дни тука — .. И си отива, очарован само от парадния и помпозен Версай. К. Константинов, ПЗ, 202. Парижката опера е нещо изключително красиво и помпозно. Ив. Мирски, ПДЗ, 80.

— От гр.πομπή 'тържественост, разкош' през фр. pompeux.