ПОМРАЧНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМРАЧНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; помрачнѐя, ‑ѐеш, мин. св. помрачня̀х, прич. мин. св. деят. помрачня̀л, ‑а, ‑о, мн. помрачнѐли, св., непрех. 1. За небе, слънце и под. — ставам мрачен, тъмен; потъмнявам1, затъмнявам се, помръквам, помрачавам се, замрачавам се, притъмнявам. А в сянката на облаците снегът помрачнява все повече и добива сив, студен, металически отблясък. Бл. Димитрова, Лав., 47. Трябва да бърза, защото светлината — единствената му надежда — почва да побледнява и да помрачнява. М. Марчевски, ТС, 109.
2. Прен. Ставам мрачен, тъжен, скръбен; помрачавам се, помръквам. — После... започна нашата истинска любов. — Той стисна устни и помрачня, като че съжаляваше и като че се укоряваше, задето .. разкриваше тази скъпа на сърцето му тайна. Г. Караславов, ОХ IV, 387. На майка му очите помрачняха .. Въздъхне издълбоко, зареди на песен: Това тегло не се трае, / тия жалби не се гледат. Ст. Станчев, НР, 131. Тук я жегна нещо, което накара лицето ѝ отново да помрачнее. Ст. Марков, ДБ, 127.
3. Само безл. помрачнява, помрачнее. Става мрачно, тъмно; притъмнява, замрачава се, замрачава, смрачава се, стъмнява се, помръква, потъмнява1. Вземат интервю, ще го покажат по телевизията .. — Готово! Край! — каза шишкото, бялата светлина угасна и в кабинета помрачня. А. Наковски, БС, 104. Въглените пред наковалнята .. премигаха, стъмняха и в малката соба отново се смрачи. Пред очите на златаря помрачня още повече. П. Тодоров, И II, 117.