ПОМРЪКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМРЪ̀КВАНЕ ср. Отгл. същ. от помръквам. С тревога той [В. Петров] апелира към своите съвременници за повече душевна чистота и сърдечност, .. срещу помръкването на идеалите. Лит. XI кл, 1964, 317. Естествените за възрастта [юношеството] физиологически депресивни състояния се .. подсилват от многобройните безвъзвратни загуби .. (разделяне с детството, откриване на неизбежни недостатъци и дефицити в своите родители, а оттук — помръкване на мотивиращите преди родителски образи.) Ив. Димитров, УОПР [еа]. Помръкване на слънцето.