ПОМРЪЩВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМРЪ̀ЩВАМ, ‑аш, несв.; помръ̀щя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Мръщя малко, за кратко време.

2. Само несв. Мръщя малко от време на време, понякога.

ПОМРЪ̀ЩВАМ СЕ несв.; помръ̀щя се св., непрех. 1. Мръщя се малко, за кратко време. Юрталана помълча, почеса се по челото, помръщи се и дигна глава: — Не може ли утре да я видим тая сметка, а? Г. Караславов, С, 8. Не всеки издържа на нашия живот. Дойде някой, който търси леснината, поседи месец, два, помръщи се, помърмори, па си кривне към село. Г. Ралчев, ДМЖ, 30.

2. Само несв. Мръщя се малко от време на време, понякога.