ПОМУРГАВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМУРГАВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; помургавѐя, ‑ѐеш, мин. св. помургавя̀х, прич. мин. св. деят. помургавя̀л, ‑а, ‑о, мн. помургавѐли, св., непрех. За човек, лице, тяло на човек — кожата ми придобива възтъмен цвят, мургавина под действието обикн. на слънчевите лъчи; почернявам, замургавявам1. Лицето му беше помургавяло от слънцето и само ушите му розовееха. А. Наковски, МПП, 187. Петко я гледаше, забравил себе си .. В очите му все бяха помургавелите нозе на Харула. Ст. Сивриев, ПВ, 78. След морето всички помургавяват. ● Обр. Тръгнах си по залез. Слънцето беше се спуснало в голите клони на тополките, .., реката беше помургавяла и по гърба ѝ като златни люспи трепкаха ситни вълни. Н. Тихолов, ДКД, 115.