ПОМЪДРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЪДРЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от помъдрявам. "Всички глупости, които ви казват, за постигането на радостта от живота и помъдряването в златните ви години са пълни безсмислици. Нито станах по-проницателен, нито по-разумен. Днес бих повторил същите грешки." П, 2005, бр. 48 [ea]. Връщането към минал момент има смисъл само ако последното е свързано с някакви изводи и последващо помъдряване. Нов., 2006, бр. 127 [ea]. С дълбоки разочарования заплаща помъдряването си и Анка. Разбира, че всички .. горещи уверения в любов са били една от "онези роли, които може изигра само един цивилизован кавалер", за да надхитри .. наивната .. мома. БЕЛ, 2005, кн. 3 [еа].