ПОМЪНКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЪ̀НКВАМ, ‑аш, несв.; помъ̀нкам, ‑аш, св., непрех. и прех. 1.Мънкам малко, кратко време. Тя попаднала на един от най-близките лекари, .. и го помолила да иде при болния, .., но лекарят се извинил, помънкал и дал уклончив отговор. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 128. Когато Балашев му [на чичо Бинбел] отвори, той потри ръце, поздрави, помънка, че току натърти: — Е, ама, учителю, снощи вече селените рекоха, толкоз бива учение! А. Страшимиров, К, 76. Зема Агапий от при иконата блюдото, .., помънка нещо. Б. Димитрова, Асен I (превод), 85.

2. Само несв. Мънкам малко от време на време. помънквам се, помънкам се страд.