ПОМЪРДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОМЪ̀РДВАМ, ‑аш, несв.; помъ̀рдам, ‑аш, св. 1. Непрех. и прех. Мърдам (в 1, 2 и 5 знач.) малко, известно време. Пометна... Едно едро теле беше, .., да му се не нагледаш... Помърда, пошавна и изтегна малките си копитца. Кр. Григоров, Н, 22. Ханко помърда с пръсти и се огледа. А. Гуляшки, ЗВ, 24. Когато четенето свърши, Влайков сведе очи и помърда устни. Той намери, че повестта е малко длъжка. Хр. Миндов, Сб??СЕП, 422. — Рибата, изтеглена вън, помърда .. и издъхна. Н. Михайловски, ССИ (превод), 72.

2. Непрех. Остар. и диал. Обикн. при отриц. Мърдам (в 1 и 3 знач.); мърдам се, помръдвам, помръдвам се. В разболяването си от тежката болест тя [майка ми] съвсем вече оставила и къщата, и мене на нейна [на сестра ми] грижа, защото не можела да помърда вече. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 27. "Бях обещал на сюрмасите да им изпрося топло и хубаво време. Беше са изповъдил всякакъв гад и насекоми, че не можеха да помърдат." СбНУ XXVII, 325. ^● Обр. Народе злощастний! Помни, че твоите врагове са много. Ти помърда, а те ти забиха ножовете в гърлото. НБ, 1876, бр. 41, 159.

3. Прен. Прех. Остар. и диал. Раздвижвам, размърдвам. В тая епоха, когато нашият герой се учел в Одеса, извършили се важни събития, които, ако не и всемирни, помърдали духовете в руската държава. З. Стоянов, ХБ, 37. помърдвам се,помърдам сестрад. от помърдвам в 1 и 3 знач.

ПОМЪ̀РДВАМ СЕ несв.; помъ̀рдам се св., непрех. Остар. и диал. Помръдвам се (в 1 и 3 знач.); помръдвам. Г. Теодор Трипани не ся даже нито помърда, нито ся смути някак. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 120. Помърдах ся пак и тръгнах да вървя с глава, издигната нагоре към небето. Д. Попов, СбРС (превод), 45.