ПОМЪТНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЪТНЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; помътнѐя, ‑ѐеш, мин. св. помътня̀х, прич. мин. св.
деят. помътня̀л, ‑а, ‑о, мн. помътнѐли, св., непрех. 1. За течност, стъкло, въздух и др. — ставам мътен, непрозрачен; замътвам се. Противоп. избистрям се. Да приготвим от пшенично брашно малко топче тесто, да го увием в парцалче и да го промиваме във вода, като го мачкаме между пръстите. Водата веднага ще помътнее. Бот V и VI кл (превод), 17. Из читавите села по някой дом бавно щеше да заумира .. стъклата на прозорците ще почнат да помътняват. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 278. Обикновено Станка вареше по шепа фасул и цяла тенджера кисело зеле, слагаше по няколко капки мазнинка, колкото да се размаже червеният пипер, за да помътнее бурханията. Г. Караславов, ОХ II, 490. Когато във виното се съдържа висок процент желязо, то помътнява и в него се образува черна утайка. Л. Дряновска-Нонинска, ЙСЧ, 66.
2. За очи, поглед — ставам мътен, замъглявам се; замътвам се. Противоп. избистрям се, прояснявам се. От четиридесетте му градуса погледът помътнява, а ръката пише трескаво, без да слуша ума. М. Кремен, РЯ, 429. Дъщерята забеляза как този поглед помътня, загасна там всякакво чувство, в ъгълчетата на очите се утаиха сълзи. В. Геновска, СГ, 214. Треската на Аликс се засили. Сините ѝ очи помътняха, лицето ѝ се зачерви. Д. Димов, Т, 493. Слънцето блестеше в очите ми, а когато слънцето блести в очите, те обикновено помътняват, дразнят се от силната светлина. А. Гуляшки, ЗР, 150.
3. Прен. За съзнание, ум, разсъдък, мозък — губя способност реално да преценявам нещата, действителността поради силни чувства, напрежение, болест, някакво събитие и под.; замътвам се, потъмнявам1, помрачавам се, помътнявам се. Противоп. избистрям се, прояснявам се. Творчеството беше моята стихия. Копнежът по него разпъваше съзнанието и заплашваше да го помътни. М. Абаджиев, Ф [еа].
4. Прен. За спомен, представа и под. — изгубвам ясните си очертания, силата, яркостта си. Противоп. избистрям се. В отряда той бе мислил за нея — в часовете на отдих, .. После бе настъпил период на чести боеве, .. и споменът за нея почна да помътнява в хаоса на душевното напрежение, на нечовешката умора. Ем. Манов, ДСР, 43.
ПОМЪТНЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; помътня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя нещо (течност, стъкло и др.) мътно, непрозрачно, без блясък или без определен цвят. Когато искате да придадете обем и определена линия на косата, можете да използвате моделираща пяна .. Не злоупотребявайте с пяната, защото .. козметиката за оформяне прави косата тежка и помътнява цвета ѝ. Сл. Мундрова, НКК [еа]. Коли .., / помътняват стъклото. С, 2004, бр. 3973 [еа]. // В съчет. със същ. поглед, очи. Правя мътен, без блясък и жизненост (поглед, очи); замъглявам, размътвам, замътвам1. Противоп. прояснявам, избистрям.
2. Прен. В съчет. със същ. като съзнание, ум, мисъл и под. За силно чувство, напрежение, някакво събитие и под. — правя неспособен за реална преценка на нещата, действителността, за съсредоточаване и схващане, разбиране (съзнание, ум, мисъл и под.); замъглявам, помрачавам1, замътвам1, замрачавам, затъмнявам1, потъмнявам2. Противоп. избистрям. — Почакай, апостоле, от тебе съм запомнил,че радостта понявга помътнява съзнанието по-бързо и от виното. Н. Никифоров, ПВ, 23. помътнявам се, помътня се страд.
ПОМЪТНЯ̀ВАМ СЕ несв.; помътня̀ се св., непрех. Помътнявам1. Публиката знае много добре нещо, което Лир изобщо не вижда. Защо не го вижда? Защо му се помътнява съзнанието? ЛИК, 2006, бр. 9 [еа].