ПОМЯТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЯ̀ТАМ1, ‑аш, несв.; помѐтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. помѐтнат, св., непрех. и прех. Разг. Абортирам. Обзета от състрадание към бъдещото дете, тя почнала да гълта отровни отвари, .. Искала да пометне, но плодът не се предавал, .. и подир девет месеца, .., дошел с рев на белия свят. Д. Вълев, Ж, 29. Онзи топ — .., който, като се хвърли, колкото непразни жени го чуят, помятат. Ц. Гинчев, ГК, 361. — Кучка си ти, че ги пръкваш по две наведнъж! — Не ги помятам като тебе, я! Г. Караславов, Избр. съч. I, 313. Фараонът ме попита: ".., защо, когато магаретата на твоя цар реват у вас, в нашата страна кобилите помятат жребчетата?" БР, 1931, кн. 4-5, 153. помятам се, пометна се страд.
ПОМЯ̀ТАМ СЕ1, ‑аш се, несв.; помѐтна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, св., непрех. Остар. и диал. Отмятам се. Отива в града за оракчии .. Пазарил двайсет души, а като се върнал в Темелковия хан, научил се, че се пометнали и отишли при други. Й. Йовков, ВАХ, 81. Той [Кутулата] сега мисли — .., — пухти, ядосва се — дал дума. Ама лесно може да се пометне, да каже там: мама, жената са против и — готово. В. Нешков, Н, 380. Като му мина през ума Старшия, той [Велчо] изтръпна и се пометна от първата си сметка. — Няма да я продават, ами сами ще си ядат рибата. П. Тодоров, ИII, 44. — Ами ти пометна ли се? — От какво да се помятам? .. — Тогава кметът ни излъга, .. той разпрати хабер .., че ти се отказваш. Ив. Вазов, Съч. VIII, 110. Фенерската патриаршия, .., ту се съгласяваше .., ту се разкайваше и помяташе. Лет., 1909, 160.