ПОМЯТАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОМЯ̀ТАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Разг. Отгл. същ. от помятам1 и от помятам се; аборт, абортиране. Жена му се беше поминала отдавна при помятане — беше вдигала нещо тежко. В. Пламенов, ПА, 47. Старата пресмяташе колко млади булки са умрели. Умирали са и от настинка, и от помятане, и от какво ли не са умирали. Г. Караславов, Тат, 153. Врачката я попита: — А сега каква нужда те води при мене, казъм? — Нужда голяма и мъка — въздъхна Султана. — За помятане ти се моля да помогнеш. Д. Талев, ЖС, 391.