ПОНАБИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАБЍРАМ¹, ‑аш, несв; понабера̀, ‑ѐш, мин. св. понабра̀х, прич. мин. св. деят. понабра̀л, св., прех. 1. Набирам¹ нещо в известно, обикн. малко или почти достатъчно количество. — Къдя си ходил? — Ходих в

гората да понабера крушки за момиченцата си, че няма с какво друго да ги храня. БНТв IX [еа]. Колкото българи имаше панта, тръгнаха по турските къщи за плячка. .. Коджа плячка понабраха, но колко им стигна, то се бързо изяжда. Т. Златарова, ЦС [еа]. Като понабра пари, купи малко кожи и ги препродаде с добра печала. Й. Груев, ССП (превод), 229. // Набирам¹ нещо (скорост, смелост и под.) в известна, обикн. малка или почти достатъчна степен. Деда Сандрия .., взе .. камшик, размаха го и .. пусна гласа си: "Айде, айде, ..!" Кобилката закуцука, понабра скорост и заотъпква ръжта. Д. Жотев, ЕР [еа]. Ето го дома. Поспрях, понабрах кураж, изкачих се по стъпалата и плахо позвъних. ЛФ, 1958, бр. 38, 2.

2. Диал. Набирам¹, събирам. Посъбра Чавдар, понабра / петстотин вакли овнета, / хилядо овци с агнета, / намисли Чавдар да върви / във тази Стара планина, / там с овце да си къшлува. Нар. пес., БНТв II [еа]. Посъбрал Стоян, понабрал, / .. дружина, / та че ги Стоян заведе / в зелена гора. М. Дамянов, ЮСС [еа]. Посъбра Вълко, понабра, / понабра Вълко дружина. Нар. пес., СбНУ XLVI, 13. понабирам се, понабера се страд. По ридищата наоколо имаше дори още неожънати ниви, имаше некосени ливади, трябваше да се понабере шума за добитъка. Д. Талев, И, 534. понабирам си, понабера си възвр. Двама братя отишли, .., в гората .. да си понаберат дръвца. П. Р. Славейков, БП II, 41. понабира се, понабере се безл.

ПОНАБЍРАМ СЕ несв.; понабера̀ се св., непрех. Набирам се в известно, обикн. малко или почти достатъчно количество. Копаха, ораха, жънаха и вършаха, докато са понабра водица в гьола и взеха да са връщат жабите. Н. Хайтов, ПП, 103. В течение на 50 години Видин загубил .. потомците на кореняците граждани от XIV в., .. И ако между две завоевания все пак се понабирало малко градско население, то е идвало от селата. Хр. Гандев, БН [еа]. Да им [на децата] прикаже и по някоя приказчица, .. историйка и така да им понапълни главите, каквото покрай восъка да ся понабере и медец. КН, 1873, 4. Понабраха се доста желаещи за екскурзия.

ПОНАБЍРАМ², ‑аш, несв.; понабера̀, ‑ѐш, мин. св. понабра̀х, прич. мин. св. деят. понабра̀л, св., непрех. Набирам² малко; позагноявам.

ПОНАБЍРАМ³, ‑аш, несв.; понабера̀, ‑ѐш, мин. св. понабра̀х, прич. мин. св. деят. понабра̀л, св., прех. Набирам³ малко, леко. Маргаритка седна отново на пода, понабра чергата, за да се образува улейче, и пак се зае с топченцата. П. Проданов, С, 65. Понабери полата, по-красиво ще пада. понабирам се, понабера се страд.

ПОНАБЍРАМ СЕ несв.; понабера̀ се св., непрех. Набирам се малко, леко; понагъвам се. Тази пола, ако е без подплата, се понабира.