ПОНАБЛЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАБЛЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; понаблѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. понаблѐгнат, св., непрех. и прех. Наблягам малко, в известна степен. Колачев обходи мигновено с поглед аудиторията си, .. — "Работници и малоимотни селяни!" — И тук той понаблегна, като се съобразяваше със съответния шрифт. — "Тази нощ е извършен военен преврат." Г. Караславов, ОХIV, 160. понаблягам се, понаблегна се страд. понабляга се, понаблегне се безл.