ПОНАБОЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНАБО̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; понаболя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. понаболя̀л, ‑а, ‑о, мн. понаболѐли, св., непрех. Разг. Понаболявам; поболявам, наболявам1. — Одраскал съм се от ролетката .. — А сега боли ли те? — Вече понаболва .., като я [ръката] гледам. Т. Харманджиев, КВ, 312.
ПОНАБО̀ЛВА МЕ несв.; понаболѝ ме св., непрех. Разг. Понаболява ме; поболява ме, наболява ме. Един ден Неда, както си седяла на чарковете, токо сетила, че малко я понаболва кракът. Т. Влайков, Съч. II, 229.