ПОНАБОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНАБОЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понаболя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. понаболя̀л, ‑а, ‑о, мн. понаболѐли, св., непрех. Наболявам1; поболявам. Чървеничното изприщеване често понаболява малко. Ив. Богоров, СЛ, 67.
ПОНАБОЛЯ̀ВА МЕ несв.; понаболѝ ме св., непрех. Наболява ме; поболява ме. Изплашил се насън бай Пасунков, скочил на крака, но паднал и си счупил ръката. Понаболявала го сегиз-тогиз, ама той си работи. П. Велков, СДН, 447. Сети се, че се канеше да си извади зъба, който се клатеше и го понаболяваше от няколко дена. Т. Харманджиев, КВ, 667. Старите ги понаболяваха кокалите — .. — Ще се напарят, ще им мине. П. Росен, ВПШ, 38. Показва като веществено доказателство десния си крак, който все още го понаболява от злополучната инжекция. ВН, 1952, бр. 163, 3.