ПОНАГОРЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАГОРЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; понагорча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. Нагорчавам малко, леко, в известна степен; понагарчам. Оная година дадох пет-шест кила царевично брашно на трапезариите, че малко беше почнало да понагорчава. Чудомир, Избр. пр, 217. Жена му мислила, мислила, па току огребала зелевата каца. Замесила хляб с чорбата .. хлябът понамирисвал и понагорчавал малко, ама все пак не било като без сол. Г. Караславов, Избр. съч. II, 185. ^● Обр. Плодът е най-сладък, кога с труд си го спечелил, но и добре да е узрял... Че нали знаеш, зелените работи понагорчават. Кр. Григоров, Н, 130.

ПОНАГОРЧА̀ВА МИ несв.; понагорчѝ ми св., непрех. 1. Нагорчава ми малко, леко, в известна степен; понагарча ми.

2. Само несв. Нагорчава ми малко от време на време, понякога; понагарча ми.