ПОНАГОСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНАГОСТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понагостя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Нагостявам малко, в известна степен; понахранвам. Тогава запалянковецът завел своя нов познат в близкия ресторант, понагостил го, понапил го. ЛР, 1976, бр. 5, 22. — Не бива ли да го попитаме гладен ли е, жаден ли е и да го поканим у някого да го понагостим? Ил. Блъсков, КУ, 25. Божият човек като послуша молбата му, царската ръка дойде в първото си положение, а той моли пророка да дойде в къщата му, за да го понагости. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 487. — Ей, побратиме! Йела, посвръни малко на моята колибка; тука аир съм отворил, та ела да те понагостим малко! СбНУ III, 179. понагостявам се, понагостя се страд.
ПОНАГОСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; понагостя̀ се св., непрех. Нагостявам се1 малко, в известна степен; понахранвам се.