ПОНАГОТВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНАГО̀ТВЯМ, ‑яш, несв.; понаго̀твя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Наготвям1 (в 1 знач.) малко, известно количество; посготвям. Царският син влязва в собата, бабата го поканва да седне; тя се разшетала да понаготви нещо, че да гости гостенина си. БНТв IX [еа]. — Довечера ела, .., аз ще понаготвя, ти донеси вино-ракия. Китка V, 1886, кн. 4, 21.
2. Диал. Наготвям, сготвям. Момите болни лежат, / ергени се чудят, маят / какво да им понаготвят. Нар. пес., СбВСт, 183. понаготвям се, понаготвя се страд. понаготвям си, понаготвя си възвр.