ПОНАГРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАГРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понагрѐя, ‑ѐеш, мин. св. понагря̀х и (остар. и диал.) понагрѐях, прич. мин. св. деят. понагря̀л, ‑а, ‑о, мн. понагрѐли и (остар. и диал.) понагрѐял, прич. мин. страд. понагря̀т, ‑а, ‑о, мн. понагрѐти, понагря̀н, ‑а, ‑о, мн. понагрѐни и (остар. и диал.) понагрѐян, св., прех. Нагрявам малко, кратко време, в известна или достатъчна степен. Противоп. поохлаждам, поизстудявам. — Изуй се и ти, понагрей, поразтъркай си краката. М. Марчевски, ГБ, 131. Заесени ли се и падне първата слана, ние наобикаляме печката. Палнем клечорляк, събран и довлечен от мама, понагреем ръцете си, а по гърбовете ни лазят студени тръпки. Кр. Григоров, ОНУ, 53. Зад скалата не духаше, обедното слънце позатопли окърпената му антерия и понагря студената цев на опряната в скалата пушка. Ем. Станев, К, 9. Мравката си откъснала едно крилце, дала го на момчето и му рекла: — Аз знам къде отводяш и аз ще ти дотрябвам. Ти да понагрееш на огъня това крилце, и аз ще дода. Христом. ВВ I, 31. понагрявам се, понагрея се страд. Материалът първо се понагрява преди обработка.

ПОНАГРЯ̀ВАМ СЕ несв.; понагрѐя се св., непрех. Нагрявам се малко, за кратко време, в известна или достатъчна степен; позагрявам се, позатоплям се. Противоп. поохлаждам се, поизстудявам се. Нощно време стоя до мангала, понагрея се и задрямам. Й. Йовков, ЖС, 154. Грееше топло слънце, което беше напекло южната тухлена стена на фабриката. Домна се спря, облегна се на стената да се понагрее, затвори очи. Б. Болгар, Б, 35. Нещо падаше на пода на самото огнище, падаше .., от комина .. това огнище не е било палено поне двадесет години и сега стените му горе са се понагрели и парчета от старата замазка, дето едва са се крепели, са се отлепили и бухнали в жарта. Г. Данаилов, КОС [еа]. Тази стая доста се понагрява през лятото.