ПОНАДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀НА̀ДА ж. Диал. Нещо за ядене (обикн. сладко), което се носи на болен; понуда, покана, укус. Царев син .. се сторил болен и викал .., све шчо йе живо-умрено да оит да го поглеат и да му занесит понада. Нар. прик., СбНУ XXIX, 218. Люто го Стояна мома прокълна: / — Капнала ръка десница! / Начас му ръка заболе; / отиде мома с понада. Нар. пес., СбНУ VII, 68. Ке [ще] се поболите. / Понада ке сакате, / нема шчо да донесам. Нар. пес., СбНУ VIII, 129. В село сеймени дойдое, / .. се сгоди болно сейменче, / посака пуста понада, / ядки ореи требени, / пресни яблока люпени. Нар. пес., СбБрМ, 459.