ПОНАДЕБЕЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАДЕБЕЛЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; понадебелѐя, ‑ѐеш, мин. св. понадебеля̀х, прич. мин. св. деят. понадебеля̀л, ‑а, ‑о, мн. понадебелѐли, св., непрех. Надебелявам¹ малко. Противоп. поизтънявам¹. Дали ще ме познае Аничка? .. Аз съм понадебеляла. Ив. Вазов, Съч. XIX, 29. По едно време мъжът протегна ръка и я прекара по целия ѝ гръб върху нощницата. — Ти май си понадебеляла — нежно рече той. Елин Пелин, Съч. IV, 199. — Даскале, .., добре дошъл! Изглеждаш чудесно, позагорял си доста от слънцето и вратът ти малко нещо е понадебелял. К. Петканов, ДЧ, 386. Дебелите вежди на Велко се сключиха, гласът му понадебеля: — Хайде сега со здраве, .. Аз ще ви пратя хабер кога да дойдете. Д. Талев, И, 332.

ПОНАДЕБЕЛЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; понадебеля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Надебелявам² малко. Противоп. поизтънявам². Понадебели надписа, за да се чете по-добре. понадебелявам се, понадебеля се страд.