ПОНАДИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАДЍГВАМ, ‑аш, несв. (разг.); понадѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. понадѝгнат, св., прех. и непрех. Понадигам. понадигвам се, понадигна се страд.

ПОНАДЍГВАМ СЕ несв. (разг.); понадѝгна се св., непрех. Понадигам се. Понадигвам се и какво? Цял увит в бяло платно, като наденато кросно. Ст. Чилингиров, ХНН, 46-47. Насъбралите се мъже се понадигваха и подаваха ръце. ВН, 1961, бр. 2914, 4. Туловището му [на чудовището] ся понадигваше, .. гръбните мускули са издигаха и спадаха. И. Гюзелев, РФ, 383.