ПОНАДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАДУ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понаду̀я, ‑у̀еш, мин. св. понаду̀х, прич. мин. страд. понаду̀т, св., прех. 1. Надувам малко, кратко време или понякога. Любопитни жени, .., се присъединяваха към сватбеното шествие .., за да чуят някои клюки .., неканените гости чрез разпит ще научат .. много .. подробности .. от миналото на двете сродяващи се семейства. Те непременно ще открият и някоя семейна тайна, която така ще украсят и понадуят, че тя, предавана от уста на уста, става фантастична. Г. Каназирски-Верин, СПГ [еа]. Дори служителя на хумора / не ще подскочи възмутен, / ако го малко понадуете / и го посбъркате с Марк Твен. С, 1963, бр. 922, 2. Понадули сте бузите. △ Понадухме балоните, но гледахме да не се спукат.

2. Диал. Надувам. Юйчо му дума продума: / — Тодоре, сестрино пиле, / я си каваля понадуй, / собатя да ми веселиш! / Засвирил Тодор. БНПП IV [еа].

ПОНАДУ̀ВА МЕ несв.; понаду̀е ме св., непрех. Разг. Надува ме малко или от време на време, понякога.

ПОНАДУ̀ВАМ СЕ несв.; понаду̀я се св., непрех. Надувам се малко, кратко време или понякога. Той ме изгледа мрачно, лицето му се понаду. Бръкна в джоба си и измъкна оттам бяла хартийка. Ат. Мандаджиев, ОШ, 27. Всеки човек, щом е свършил някаква работа, ще се понадуе, и то съвсем осно‑

вателно. Й. Радичков, НВ, 49. Тетка Бисера доста се понаду: такъв зет, гражданин и богатски син. Д. Талев, И, 382. Тя .. заяви, че е дошла не да оглежда, а направо да иска съгласието им за годеж .. баба и дядо имаха възможност да се понадуват и да проявят известно високомерие. И. Петров, ПР, 15.