ПОНАЕЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАЀЖВАМ, ‑аш, несв.; понаѐжа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Наежвам малко или за кратко време.

ПОНАЀЖВАМ СЕ несв.; понаѐжа се св., непрех. Наежвам се малко или за кратко време. — Разкажете всичко, каквото мислите .. Войниците мълчеха — размисляха. Командирът забележи как Алекси леко се понаежи. "Той пръв ще заговори!" — помисли си поручик Манев. П. Вежинов, ВР, 183-184. — Знаете ли какво са мотелите край Сан Диего? Публични домове за моряците от военния флот .. Художникът враждебно мълчеше, брадата му сякаш се понаежи. П. Вежинов, НБК, 129. Почувствува как се понаежиха мустаците му и ги поглади с пълна шепа. Т. Харманджиев, КЕД, 133. И някак изведнъж, като се понаежи, Песнопоецът пусна прочутия си в цялото село глас. Хр. Пелитев, СбСт, 315.