ПОНАКИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАКЍТВАМ, ‑аш, несв.; понакѝтя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Накитвам малко; понакичвам, поукрасявам. понакитвам се, понакитя се страд. и възвр. И песента е като момата. Потребно е да се понакити, за да вземе очите на хората. Без нагласка тая работа не може. А. Каралийчев, С, 187. Тя зашъта, затреби стаята, поприглади, понакити се пред огледалото. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 64. Тая отиде во одаята .., му рече да се понаредит мало, оти кя го водит при татка е царот. Той се .. понакити и си я опаша сабята. СбНУ XIX, 21.