ПОНАКРИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНАКРИВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понакривя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. и непрех. Накривявам1 (в 1 знач.) малко. Стегнах хубаво цървулките си, препасах здраво панталонките, понакривих калпачето и хоп навън. Ст. Даскалов, БП, 83. Петко .. понакриви рамо да тършува нещо из джоба си. Ил. Волен, МДС, 53. Дядо Ламби ги посрещна на дворната врата .. Той понакриви калпака си, позакопча престилката си. И. Петров, НЛ, 222. Изстрелва ги [мините] .. Обширният двор на завода е осеян с взривни ями, пусто зеят прозорците с избити стъкла, по грамадните газохранилища тъмнеят следите от попаденията, които само леко са понакривили гладките цилиндрични повърхности. Б. Мисирков, Избр. пр II (превод), 1984 [еа]. понакривявам се, понакривя се страд.
ПОНАКРИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; понакривя̀ се св., непрех. Диал. Накривявам се малко, леко; понаклонявам се, понакланям се.