ПОНАКУПУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАКУПУ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понаку̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Накупувам известно, обикн. малко или почти достатъчно количество. понакупувам се, понакупя се страд. понакупувам си, понакупя си възвр. Другоселци и другоселки, понакупили си по нещо от града, си отиваха, като разговаряха оживено. Г. Караславов, ОХ III, 136.