ПОНАЛИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАЛЍВАМ, ‑аш, несв.; поналѐя, ‑ѐеш, мин. св. поналя̀х, прич. мин. св. деят. поналя̀л, ‑а, ‑о, мн. поналѐли, св., прех. Наливам (в 1, 2 и 7 знач.) малко. — Ергенин е момчето, трябва да си поспи, да поналее бузките, че нещо ми се вижда слабичък. Кр. Григоров, Р, 171. Учителят, поналял слабичките бузи, го гледаше със скрита усмив‑

ка. Ст. Даскалов, ВМ, 86. — Как сте тази година откъде виното? — запита дядо хаджи. — Дал господ, тази година поналях, ..; има и за мене, има и за продан; е, зер, един чиляк колко ще изпие. Ил. Блъсков, ПБ, 41. поналивам се, поналея се страд. поналивам си, поналея си възвр.

ПОНАЛЍВАМ СЕ несв.; поналѐя се св., непрех. Наливам се (в 1, 3, 5 и 6 знач.) малко. Васил редовно всяка година ядеше плода на дървото .. Никога не чакаше ябълките да узреят, ами щом се поналееха малко — почваше ги. А. Каралийчев, ЛС, 37. Надка отиде да помага. Тя бе израсла .., чевръста. Позагорялото ѝ лице беше се поналяло, гърдите ѝ напираха изпод тънката басмена рокля. Кр. Григоров, ТГ, 105. С умилно, .., лице влезе той в болничната стая, .., и очите му се поналяха. Ил. Блъсков, ДБ, 62.