ПОНАМЕСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАМЀСТВАМ, ‑аш, несв.; понамѐстя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Намествам (в 1 знач.) малко, до известна степен. Понамести калимявката си, кривната в бързината малко настрана. Т. Харманджиев, КЕД, 77. Мама помилва болничето по челото, поглажда му косата, понамества му чергата, па му взема двете ръце. Т. Влайков, Пр I, 185. Тя [Марина] извади от джоба си кръгло огледалце, погледна се в него, понамести косите си и отново го пъхна в джоба. Д. Фучеджиев, Р, 168. Дико понамести ножа и дудука на пояса си. П. Здравков, НД, 199. Любомир понамести очилата си, сякаш не виждаше добре, и се поизкашля. К. Калчев, ЖП, 477.

2. Само несв. Намествам (в 1 знач.) малко от време на време, понякога. От време на време седемдесетгодишната Васкова баба леко открехваше вратата, понаместваше очилата си с железни рамки, радостно се усмихваше и пак все така леко затваряше вратата. С. Кралевски, ВО, 146. Тя [Ненка] все изоставаше и мъжът ѝ, извърнат към нея, често я изчакваше, понаместваше товарите на гърба си и я подканяше. Ил. Волен, МДС, 31. Иван дълбоко вдишваше влажния въздух, понаместваше очилата си и твърдо стъпваше напред. К. Калчев, ЖП, 246. понамествам се, понаместя се страд.

ПОНАМЀСТВАМ СЕ несв.; понамѐстя се св., непрех. Разг. Намествам се (в 1-3 знач.) малко, до известна степен или за кратко време. Премина глух, трептящ шум и през редиците конници зад великия войвода — всеки от тях поприбра поводите здраво в ръката си, понамести се на седлото, поопъна стремената. Д. Талев, С II, 223. Войниците заслушаха с внимание своя сладкодумен старши лейтенант. Те се понаместиха на трикраките столчета, облегнаха ръце на колена. ВН, 1953, бр. 307, 4. "Лягай" — вика фелдфебелът. Тъкмо се понаместиха на мократа слама — и ни започна артилерията. Виж, та земята се тресе. Ив. Давидков, КХ, 14. — Човекът е на вратата — каза Калинов, като се понамести на канапето. Т. Влайков, Съч. II, 167.