ПОНАМИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАМЍГВАМ, ‑аш, несв.; понамѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Намигвам малко, леко. "Бошнак, я ми напълни тая торба с пет оки царевица за Абдулхамидката" и ще му понамигне. Д. Спространов, С, 224. Срещнаха ни тук-таме [в гората] съгледвачи, ама аз им понамигнах и те ни

пропуснаха да минем свободно. О. Василев, ЗЗ, 120. — Недей, Вендо. Иди работи по-настрана от мен сега — .. му заговори Любинка и за награда му понамигна. Ил. Волен, МДС, 169. Дигнеше някой кооператор нова къща. Къно току понамигне: — Няма ли отнякъде крадено, не можеш построи кочина, а камо ли... РД, 1960, бр. 37, 2.

2. Само несв. Намигвам малко, леко от време на време, понякога. Войничето се оказа твърде разговорливо .. От време на време понамигваше, дръпваше юздите на конете, подвикваше им и пак ме запитваше нещо. А. Станоев, П, 10. Както играеше [Айше], често понамигваше към някого и го псуваше като мъж. Ил. Волен, МДС, 25. понамигвам си, понамигна си взаим. Чете, отпява, а жените взеха да се побутват, шегаджиите да си понамигват. Кр. Григоров, Р, 203. — Като ме видоха, а они се позагледаха между них си, едни си понамигнаха, други се поусмихнаха под мустак. М. Георгиев, Избр. разк., 213.