ПОНАМИНАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАМИНА̀ВАМ, ‑аш, несв.; понамѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Разг. 1. Наминавам за кратко време или рядко; поотбивам се, понаобикалям, попрескачам. Бригадирът Вучко Пунев понамине към оранта, поспре се при орачите, запушат по цигара, дръпне им едно слово .. и пак отмине нататък. Кр. Григоров, Н, 112. Понаминах тайничко и при няколко по-халтави съветници от опозицията, поприказвах с тях, .., склониха да пуснат по едно гласче за мене. Г. Караславов, Избр. съч. II, 167.

2. Само несв. Наминавам от време на време, понякога; поотбивам се, понаобикалям, попрескачам. Не пропускаше [бай Илия] неделен ден да не отиде в черква, а много пъти и в делник понаминаваше. РД, 1950, бр. 220, 2.